Иконописта е строго, канонично и на пръв поглед консервативно изкуство развивано и пазено столетия. Предавано от майсторът на учениците му то е като тайно знание, не е записано изцяло никъде – до нас достигат извадки от спорове в някой от вселенските събори или поучителни слова.
За да станеш иконописец се изисква смирение и дълго обучение. Само добре подготвен художник стига до изчистен и стилизиран образ. Това е причината, най-добрите образци да се копират многократно, за да не би с неумението си, някой да направи светите образи недобре.
Иконата е сакрален предмет и всяка част от нея има своето символно значение. Дървената основа е от старо, изсъхнало дърво и е символ на ноевия ковчег. Отгоре се залепя ленено платно – то е символ на плащеницата Христова. Боите са минерални пигменти - това са частици от земната твърд, свързвател е яйчна емулсия, като символ на безкрайноста на живота. Фонът на иконата символизира една или друга божествена същност. Златното е божествената светлина, бялото е чистотата на Христос и сиянието на Неговата божествена слава.
Изписването на иконите започва от най-тъмните, основни тонове и просветляването на нюансите е равнозначно на просветляването на душите. Най-светлите бликове не са просто връх на светлината - те са самата божествена светлина, падаща върху тези свети люде. Чертите на лицата са нереални - големи очи за одухотвореност, тънък нос за извисеност на духа и малки уста за отказ от плътските наслади. Мястото на линейната перспектива се заема от т. нар. “обратна” перспектива. При нея линиите се срещат не зад картината, а пред нея, като че ли образа от иконата е този който наблюдава.
Независимо каква част от иконата оцелява тя продължава да бъде въздействаща дори на нерелигиозен човек.
В иконите на Димитър Еленов ще откриете интерпретация само в общия вид на частично запазените до днес образци. Той запазва образа, такъв, какъвто е изписан преди столетия.
За да станеш иконописец се изисква смирение и дълго обучение. Само добре подготвен художник стига до изчистен и стилизиран образ. Това е причината, най-добрите образци да се копират многократно, за да не би с неумението си, някой да направи светите образи недобре.
Иконата е сакрален предмет и всяка част от нея има своето символно значение. Дървената основа е от старо, изсъхнало дърво и е символ на ноевия ковчег. Отгоре се залепя ленено платно – то е символ на плащеницата Христова. Боите са минерални пигменти - това са частици от земната твърд, свързвател е яйчна емулсия, като символ на безкрайноста на живота. Фонът на иконата символизира една или друга божествена същност. Златното е божествената светлина, бялото е чистотата на Христос и сиянието на Неговата божествена слава.
Изписването на иконите започва от най-тъмните, основни тонове и просветляването на нюансите е равнозначно на просветляването на душите. Най-светлите бликове не са просто връх на светлината - те са самата божествена светлина, падаща върху тези свети люде. Чертите на лицата са нереални - големи очи за одухотвореност, тънък нос за извисеност на духа и малки уста за отказ от плътските наслади. Мястото на линейната перспектива се заема от т. нар. “обратна” перспектива. При нея линиите се срещат не зад картината, а пред нея, като че ли образа от иконата е този който наблюдава.
Независимо каква част от иконата оцелява тя продължава да бъде въздействаща дори на нерелигиозен човек.
В иконите на Димитър Еленов ще откриете интерпретация само в общия вид на частично запазените до днес образци. Той запазва образа, такъв, какъвто е изписан преди столетия.
